Френският славист, Луи Леже, е почетен член на Българското книжовно дружество, член на Френската академия на надписите и изящната словесност в Париж и на академиите на науките на Петербург, Белград и Букурещ.
Луи Леже е роден през 1843 година. Завършва право в Париж и преподава курс по славянска литература в Сорбоната, а след това и в "Колеж дьо Франс". През 1868 г. Леже защитава докторската си дисертация на тема "Св. св. Кирил и Методий".
След Средногорското въстание и Баташкоато клане, Леже пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. На 20 декември 1878 г. той е обявен за един от първите почетни граждани на София, заедно с Вито Позитано и Пьотр Гресер. През 1882 г. Леже посещава България. Впечатленията си от това пътуване той описва в книгата "Сава, Дунав и Балканите” .
През 1885 г. Леже оглавява катедрата по славянски езици и литература в "Колеж дьо Франс". Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. През същата година издава книгата "La Bulgarie".
Луи Леже умира на 30 април 1923 година.