Виенският архитект, Константин Йованович, е с български произход. Той е роден на 13 януари 1849 година във Виена.
Баща му е график. Някои сръбски източници определят Константин Йованович като сръбски архитект, тъй като семейството му е живяло известно време в Сърбия. Баща му, обаче, е родом от Враца, но е бил управител на Кралския двор в Белград.
Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена, а през 1870 година - архитектура като отличник на Политехниката на Цюрих. По-късно той живее и работи във Виена, а през най-активните си творчески години работи в Белград и София. Автор е на проекта на Сръбската скупщина в Белград.
През 1879 година Йованович е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец. Той пристига в България през 1880 година. За няколко години Йованович проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сграда на гимназията в Лом.
Йованович е създател на първия и основен проект на сградата на Народното събрание в София, тържествено открита на 25 ноември 1884 година.
Константин Йованович е автор на изследване за строежа на църквата „Св. Петър“ в Рим, което е публикувано във Виена.
От 1914 г. до смъртта си той живее в Швейцария. Умира в Цюрих на 15 февруари 1923 година.