Най-големият естествен спътник на Уран, Титания,  е открит  на 11 януари 1787 година от Улям Хершел  В същата година е открит и друг спътник на Уран - Оберон.

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето,  на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и  друи въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери подобни нa „Долината на Маринър“ на Марс и „Пропастта Итака“ на сатурновия спътник Тетида.

Учените са установили на Титания следните геологични черти - пропасти, кратери и откоси.  Най-големият кратер е Гертруд  с размери 326 км в диаметър.

На 8 септември 2001 г. Тирания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията й  и да засекат евентуално съществуаваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.

Автор: Тони