Вторият по големина и маса спътник на Уран - Оберон

Най-външният от големите спътници на Уран е Оберон. Той е открит  на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътникът е обозначаван и като Уран IV.  Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветия най-масивен в Слънчевата система. Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.

Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро,  обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. 

Спътникът е покрит от множество кратери, които могат да достигнат до 210 км в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.

Оберон е открит от Хершел същата година, в която той открива  и най-големия спътник на Уран - Титания. За отбелязване е, че 50 години след Хершел, Оберон и Титания не са наблюдавани от никой друг. Днес Оберон може да бъде наблюдаван от Земята с  аматьорски телескооп.

Името Оберон,  както и имената на другите четири големи спътника на Уран,  са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон, през 1852 година  по молба на Уилям Ласел, който пък през 1851 година  открива Ариел и Умбриел. Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведения на Шекспир или на Александър Поуп.

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 , който посети урановата система през януари 1986 година.  Поради разположението на спътника и слънцето,  на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатани скали  и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.

Автор: Тони