Българският офицер, полковник Георги Дерманчев,  е участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война.

Георги Дерманчев е роден в  Ташбунар, Бесарабия на 11 януари 1857 година. Учи в Болградската гиманазия и при обявяването на Руско-турската война  се записва доброволец и се сражава в боевете при Шипка.  След Освобождението се записва в първия випуск на Военното училище в София,  през 1879 година завършва и е произведен в чин подпоручик.  

През  1883 година Дерманчев  завършва Военната академия в Русия. По време на Сръбско-българската война от 1885 година ротмистър Дерманчев е началник-щаб на Северния отряд и е пръв помощник на коменданта на Видинската крепост.  По време на боевете при Лом и Белоградчик  той  командва колона. С поверените му части участва в боя при Гайтанци. За заслуги във войната е награден с княжеский орден „Св. Александър “ V -та степен.

Дерманчев взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията и емигрира в Русия. След решаването на т.н. „емигрантски въпрос“ той  се завръща в България и отново постъпва на служба.

По време на Балканската  война Георги Дерманчев е мобилизиран в щаба на 8-ма пехотна дивизия и е началник на съобщенията и етапите на 3-та армия. Дерманчев взема участие в атаката на Чаталджанската позиция.

По време на Първата световна война, той  подписва протеста до цар Фердинанд по повод въвличането на България във войната на страната на Централните сили.

Полковник Георги Дерманчев умира на 12 януари 1927 г. в София.

Автор: Тони