Хормонът инсулин

Хормонът инсулин се произвежда от задстомашната жлеза /панкреаса/ . Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите*  и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата  от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите и превръщането й   в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние - диабет. Инсулинът е открит в началото на 20-ти век от румънския лекар д-р Николае Паулеску в Париж, който го нарича  панкреатин, но до 2004 година  заслугата за откриването му е приписвана на канадеца Фредерик Бантинг,  който пръв е инжектирал инсулин на човек.

На 11 януари 1922 година  за първи път в света, в Канада, е използван инсулин за лечение на болни от диабет деца.

Инсулинът се прилага подкожно, а в спешни случаи - и венозно. Плазменият полуживот на цикулиращия в кръвната плазма инсулин е 3-5 минути. Той не се залавя за плазмените протеини, метаболизира се около 60% в бъбреците и около 40% в черния дроб.

Инсулинът е белтък с молекулна маса 5734. Изграден е от 51 аминокиселини, структурирани в А и В вериги, свързани са по между си посредством два дисулфидни моста, има и трети мост, който съединява шестата с единадесетата аминокиселина на верига А. Именно тази част се свързва с инсулиновите рецептори. Синтезираният хормон се съхранява в В-клетките под формата на кристали. Тези кристали са изградени от два атома цинк и шест молекули инсулин.

Инсулинът участва в регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Той увеличава транспорта на глюкоза през плазмената мембрана на клетките на мускулите, сърцето и мастната тъкан. Стимулира нейното окисление на цикъла на Кребс до въглероден диоксид и вода. Броят на инсулиновите рецептори намалява при затлъстяване.

Инсулинът се използва  за лечение на инсулинозависим диабет. Дозите са индивидуални и се определят спрямо възрастта, нуждите от калории и придружаващите заболявания.

------------------
* Глюкокортикоидите са клас стероидни хормони.  Действието на глюкокортикоидите е насочено към регулиране на въглехидратния и белтъчния метаболизъм. Те имат важна роля при всички състояния на напрежение на организма, повишават неговата устойчивост при остро променящи се условия на живот и спомагат за изявяване на резервните функционални възможности.

Автор: Тони