Видният български археолог, историк и филолог, Иван Венедиков, се занимава с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура и българско културно и историческо наследство.
В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език, и въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите, и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури и прави периодизация на тракийското изкуство.
Венедиков се занимава с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема ("Тракийската колесница"). През 1972 година той организира изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България. Изложбата обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес. Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до нови за времето си заключения, а именно, че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на 9-ти век и, че тогава хората дори са правели опити да пишат на него. Установява и, че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Той установява и значението на много титли и длъжности на българските владетели и боляри, изпълвайки ги с конкретно историческо съдържание. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава.
Иван Венедиков е роден на 10 януари 1916 година в София. Баща му е автор на голям брой трудове върху българската военна история през Средновековието, османско и ново време. И двамата му родители са потомци на известни родове от Македония с принос в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България.
Иван Венедиков завършва класическа филология в Софийския университет. Над половинвековната му научна кариера започва с "Фонетика на латинските надписи от българските земи". От 1941 до 1944 година, като уредник в Античния отдел в музея в Скопие, Венедиков прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала - Брегалница и средновековния Козяк. От 1945 до 1973 година той е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София.
През 1957 година Венедиов е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 година за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1973 до 1978 година той работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 година завежда отдел Антична археология при Националния исторически музей в София и е един от неговите създатели. Става професор през 1981 година. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.
По време на работата си Иван Венедиков прави проучвания и разкопки, повечето от които са издадени на български и чужди езици. От 1945 до 1949 година той ръководи разкопките в Созопол, 25 години е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър. През 1971 година Венедиков организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 година той участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания, той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и град Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други. В повечето от тези експедиции участие вземат и ученици, студенти, стажанти, по-млади колеги, на които професор Венедиков предава опита и знанията си.
Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: траколоагия, арахеология, прабългаристика , епиграфика , фолклор , праистория и ранножелязна епоха , езикознание , нумизматика и сфрагистика , етнография. Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и Средновековие. Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина - Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата "Тракийското изкуство", написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.
Професор Иван Венедиков умира на 19 август 1997 година в София.