Българският духовник и обществен деец Неофит Скопски, е митрополит на българската Скопска епарахия от 1910 до 1913 година и от 1915 до 1918 година.
Митрополит Неофит, със светско име Наум, е роден в Охрид на 4 януари 1870 година. Учи в родния си град, а по-късно в българското свещеническо училище в Одрин, където става монах. Неофит завършва Московската семинария в 1897 година и до 1899 година преподава в българското педагогическо училище в Скопие.
През 1900 година, като йеромонах, Неофит е председател на църковно-училищната община в Дойран, където построява нова сграда за училище и връща на Екзархията градската църква „Св. Пророк Илия“. По-късно същата година става председател на Кукушката българска община. През 1897 година той става архимандрит, а през 1908 г. - епископи и викарий на Скопската епархия. През юли 1910 година Неофит е избран за скопски митрополит. След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година новите сръбски власти го екстернират в България.
Екзархията възлага на Неофит управлението на Охридската епархия. След освобождението на Скопие през Първата световна война той се завръща на митполитския престол в града, за да бъде окончателно прогонен от сръбските власти след края на войната през 1918 година.
До края на живота си Неофит изпълнява различни поръчения на Светия синод. Умира в София на 8 януари 1938 година.