Да се потапяш с миналите векове и лично да се натъкнеш на останките на древна цивилизация, е мечтата на всеки учен, ето защо археологията със сигурност е най-романтичната  наука.

Вероятно така е мислел и Хенрих Шлиман, който открил древната Троя. Мнозина, обаче, не вярват, че археологът  е открил древния град...

Хенрих Шлиман е роден в семейството на протестантски пастор през 1822 година  в немския град Нойбук.  След смъртта на майка си той се мести  да живее при чичо си, който отделил пари за обучението на племенника си в гимназия, след което го изпратил да работи в магазин за хранителни стоки.

Младежът, обач,  не издържал и  решил да избяга в Америка. Съдбата, обаче, го изпратила в Русия, където той за няколко години създал цяла търговска империя, специализирана в закупуването на стоки за продажба в  страната.

Когато разбрал, че в Америка започва златна треска, Шлиман заминал за там  и открил малка кантора  за изкупуване на златен пясък.  Когато започнала Кримската война, именно фирмата на Шлиман станала генерален доставчик  за руската армия.

В течение на годините, Шлиман започнал много да чете и се натъкнал на “Световна история за деца’.  Той така се въодушевил, че решил, че единствената цел на живота му е да открие Троя.

Разкопките  започнали през април 1870 година, а последният ден бил определен  ориентировъчно за 15 юни. И точно ден преди крайния срок, нещо блеснало в стената недалеч от западната врата . Шлиман влязъл в отвора и извадил оттам факон с тегло 403 грама, 200-грамова купа, 601-грамова лодкоподобна купа, златни диадеми, вериги, гривни, пръстени, копчета - общо 8700 предмета от чисто злато, съдове от сребро, мед, различни изделия от слонова кост и полускъпоценни камъни.

След като изнесъл съкровищата от Туриция, обаче, търговецът започнал да се пазари с правителствата на Франция, Англия и Русия как по изгодно да ги продаде.  Никой, обаче,  не искал съкровището. Руският цар Александър II все пак поискал разяснения, на които главният детектив на страната отговорил, че това са изделия от бижутерийните магазинчета в Одеса.

Шлиман дълго се колебал, а накрая решил да подари ‘съкровищата на Приам’ на град Берлин. Съкровището попаднало в Берлинския музей по първобитна и древна история и после било … забравено.

И все пак днес се смята, че именно Шлиман е открил Троя. Златото е налице, но все пак няма доказателства  за съществуването на ‘съкровище на Приам’. Златото е събирано от цял свят, от различни културни слоеве. А по-вероятно е купувано от Одеса.

Всъщност,  нищо чудно, а и осъдително, че Шлиман е искал да пробута ‘съкровището на Приам’ на някое правителстгво.  Така би постъпил всеки или почти всеки по онова време. Въпросът е, кое от намерените тогава съкровища е истинско?

Автор: Тони