Британският военен, топограф и член на Кралското дружество, Уилям Лийк, е оставил ценни сведения за Южните Балкани в началото на 19-ти век.
Лийк е роден в Лондон на 14 януари 1777 година. След като завършва Кралската военна академия в Улуич и прекарва пет години в Западня Индия като лейтенант от морската артилерия, през 1799 година Лийк ,вече капитан, е изпратен от британското правителство в османската столица Цариград като артилерийски инструктор.
Едно пътешествие през Мала Азия с цел присъединяване към британската флота в Кипър запалва у Лийк страстта към античната топография. Той се връща в Цариград и през 1801 година преминава с османската армия през пустинята в Египет и след изгонването на французите, започва да изучава Египет и Нил. През лятото на 1802 година той прави проучвания в Атина, но губи всичките си египетски карти и чертежи след като корабът му, ескортиращ прочутите мрамори от Акропола закупени от лорд Еглин, потъва край остров Китира, Гърция.
Скоро след пристигането си в Англия, през септември 1804 г. , Лийк е изпратен да проучва крайбрежието на Албания и Пелопонес с цел евентуална подкрепа на османците срещу нападение на французите от Италия и по време на това пътуване той събира ценна колекция монети и надписи от античните обекти.
При избухването на война между Великобритания и Османската империя през 1807 година, Лийк е задържан в Солун, но още същата година е освободен и заминава за Епир, където се среща тайно с Али паша в Янина. Лийк печели напълно доверието на Али паша и успява да го убеди да посредничи за примирие между Великобритания и Османската империя. Той остава при Али паша като британски представител повече от година.
След тежко боледуване Лийк се връща в Англия, но през октомври 1808 г. отново пристига при Али паша, за да му достави артилерия и муниции. Следващите две години, базиран в Превеза, Лийк прави проучвания в Епир, Тесалия и Македония.
През 1810 година Лийк се завръща в Англия, а през 1815 г. се пенсионира от армията с чин полковник и посвещава остатъка от живота си на топографски и исторически изследвания, чиито резултат са следните книги: „Топография на Атина“, „Дневник на едно пътуване в Мала Азия“, „Пътувания в Морея“, „Пътувания в Северна Гърция“(частта посветена на Македония, е публикувана на български в „Английски пътеписи за Балканите“).
Лийк става член на Кралското дружество на 13 април 1815 година. Той е приет за член на Кралското географско дружество, както и на Кралското литературно дружество, получава титлата доктор хонорис по гражданско право от Оксфорд, става член на Берлинскат
а академия на науките и кореспондент на Френския институт.
Проучванията на Лийк се отличават с изключителна детайлност. Неговата „Топография на Атина“ е първото научно изследване по въпроса и остава авторитетно в научните среди дълго време.
След смъртта на Лийк на 6 януари 1860 година, мраморната му колекция е предоставена нa Британския музей, бронзовата му колекция, вазите и накитите са откупени от Кеймбриджкия университет и днес се намират в Музея Фицуилям.