Италианският математик, астроном и философ, Гуидобалдо дел Монте е роден в Пезаро, Италия, на 11 януари 1545 година в знатно семейство. Момчето учи математика в Падуанския униврситет, а по-късно служи в армията на Хабсбургите в Унгария по време на войните с Османската империя. След завръщането си в родното място, дел Монте се занимава с изследвания в областта на математиката,механиката, астрономията и оптиката. По това време учи и математика при Федерико Командино.
Гуидобалдо дел Монте води кореспонденция с други учени, сред които и Галилео Галилей. Той изобретява чертожен инструмент, служещ за построяване на правилни многоъгълници и за разделяне на линии на произволен брой сегменти.
Гуидобалдо дел Монте подпомага и академичната кариера на Галилей, като му помага през 1589 година да заеме преподавателско място в Пизанския университет, а през 1592 година - в Падуанския. Въпреки приятелството между двамата, Гуидобалдо се отнася критично към теорията на Галилей за равните периоди на люлеене на махалото.
Гуидобалдо дел Монте е автор на книга за перспективата („Perspectivae Libri VI“), публикувана в Пиза през 1600 г. Тя е използвана от много художници, архитекти и сценографи, сред които Никола Сабатини.
Умира на 6 януари 1607 година.