Неофит Рилски - 'патриарх на българските книжовници'

Българският монах, учител и художник Неофит Рилски е една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19-ти век. Известният българист Контантин Иречек  определя Неофит Рилски като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Неофит Рилски, с рождено име Никола Поппетров Бенин, е роден  в Банско през 1793 година. Баща му е свещеник и е първият учител в Банско, а майка му  е от заможен разложки род на търговци на памук.

Никола получава началното си образование в училището на баща си. Още от малък той завързва тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, син на зографа Тома Молера,  създателя на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерва през 1811 година и му дава монашеското име Неофит.

След това той е изпратен в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист.

През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това.Ако се съди по султанския ферман от 10 ноември 1833 годна, мисията се увенчава с успех.

Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България, а на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език. След това напуска и става учител в Копривщица. През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“, „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“,  „Свещенний краткий катехизис“,  „Краткое и ясное изложение“, „Болгарска граматика“,  „Краснописание“.

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, Неофит преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно и  „Христоматия славянского язика“.От 1852 година до края на живота си  Неофит се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година  той служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

Неофит Рилски умира  в Рилския манастир на 4 януари 1881 година.

Автор: Тони