Френският изследовател, географ, етнолог, лингвист и астроном, Антоан Д’Абади, е известен с пътешествията си в Етиопия през първата половина на XIX век, които прави заедно с по-малкия си брат на Арно.
През 1836 г. двамата изследват Египет, а от 1837 до 1848 г. , след тригодишно прекъсване и Етиопия, където събират материали за природата и етнографията на страната. Двамата братя първи от европейците проникват на юг от Годжам и пребивават в северната част на независимата от етиопския император древна феодална държава Кафа. По пътя за Бонгу, главния град на Кафа, откриват река Габе, която приемат за извор на река Бели Нил. В действителност, откриват горното течение на река Омо, вливаща се от север в езерото Туркана (Рудолф).
Главната научна ценност от пътешествията на братята д`Абади се заключава не толкова в откритите от тях нови географски обекти, а в това, че по време на своите маршрути те провеждат триангуларни измервания, като определят координатите и надморската височина на около 900 пункта от Масауа на Червено море до Бонга в Югозападна Етиопия. Техните геодезически измервания и топографски снимки са изпълнени с висока за времето си точност и дават основа за всички по-нататъшни топографски дейности в Етиопия.
През 1850 година братята са наградени със златен медал на Парижкото географско дружество. През 1852 година Антоан д’Аббади е избран за член на Френската Академия на науките, а от 1892 и до смъртта си е неин председател.
От 1860 до 1863 в Париж излиза капиталния труд на Антоан д`Абади "Геодезия на Етиопия или триангулация на части от Висока Етиопия, изпълнена с помощта на новите методи".
Антоан Д’Абади умира на 19 март 1897 година в Париж.