Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския договор . Това е много сериозен нациоанален и социално-политически въпрос в България.
Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-79 г. Бежанците тогава са над 15 000 души.
Съединението от 1885 година става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912-1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.
Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническта война от 1913 и Първата световна война от 1914-1918 г.
При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г., Гърция, с помощта на западните съглашенски сили, налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави.
На 3 януари 1921 година 19-тото Обикновено народно събраниеотпуска
1 000 000 лева за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 година, атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 година само оформя това положение.
Поредната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 българи.
Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през1926 година бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.