Рудолф Клаузиус - основоположник на термодинамиката и на понятието ентропия

                                                                                     
Германският физик Рудолф Клаузиус е роден на 2 януари 1822 година в Кьослин.  Той е смятан за един от основоположниците на термодинамиката. Основният  му принос е въвеждането на идеята за ентропия, както и формулирането на Втория закон на термодинамиката.

Ентропията е понятие от философията и физиката. Във физиката това е  мярка за безпорядъка /хаоса/ в една термодинамична система. Думата има гръцки произход и представлява  величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, т.е. изразяването на броя на възможните конфигурации или подреждания на градивните частици на системата. Ентропията е критерий за това,  колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност, са по-големи.

Вътрешната енергия на системата е свързана с механичната енергия на градивните частици, докато ентропията отчита качественото различие между насочено и хаотично движение на същите частици. Работата и  количеството топлина  характеризират процесите, които протичат в системата, а ентропията - състоянието. Тя се различава и от температурата: при изотермен процес,  температурата остава постоянна, но ентропията на системата нараства. По отношение на различните агрегатни състояния, газовете имат най-голяма ентропия.

Ако в изолирана макроскопична система протича термодинамичен процес, процесът е такъв, че ентропията на системата нараства. Ако ентропията нараства, процесът е необратим. Всички процеси в природата се подчиняват на този принцип.

Понятието "ентропия" е въведено за първи път през 1865 година от  Рудолф Клаузиус, който е един от създателите на термоядрената и кинетичната теория на газовете. Той дава и формулировката на втория принцип на термодинамиката, наречен на негово име.

Вторият закон на термодинамиката, наричан и "Закон за ентропията",  е един от основните принципи в термодинамиката, според който ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие,  нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Друга формулировка на закона е, че температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, се стремят да се изравнят, като в процеса на изравняване се извършва работа,  но при този процес се губи топлина за сметка на нарастване на ентропията.

Автор: Тони