Българският  революционер, Данаил Попов, е деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19-ти век и един  от най-близките съратници /често наричан „първата ръка“/ на Васил Левски.

От дома на Попов в Румъния Апостола тръгва към България. С негова препоръка през 1869 година Левски създава в  Плевен  първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация.

Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 година в Плевен в семейството на свещеник. От 1850 до 1856 година той  учи в Плевенското шестокласно училище, а през 1857 година  заминава за Румъния,  за да продължи образованието си. По това време, обаче,  умира баща му и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“  в Букурещ.  По време на работата си в печатницата  Попов  усвоява немски, руски, френски и гръцки език.

Именно там той среща Георги Раковски  и тези срещи  оказват голямо влияние върху него.  Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил  Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац,  където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край  и урежда превозването им с параходи по Дунав до родните им места.

През 1863 г. Попов се установява в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. В периода 1866-1868 г. той  влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Попов  подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. През 1868 г., със свои средства той подпомага  и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През 1869 година в дома на Данаил Попов идват Васил Левски,  Христо Иванов – Големия и Иван Македончето , заедно  други будни българи в Турну Мъгуреле, основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.

Най-голяма заслуга Данаил Попов има за  изграждане на вътрешната революционна организация. Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от  и за Левски писма и да взима копия от тях.

За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и Ангел Кънчев с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.

Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри и  пароли за тайната поща. Той сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.

Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола  през 1873 г.

Данаил Попов умира  на 12 април 1909 година в Турну Мъгуреле.

Автор: Тони