Българският революционер, Данаил Попов, е деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19-ти век и един от най-близките съратници /често наричан „първата ръка“/ на Васил Левски.
От дома на Попов в Румъния Апостола тръгва към България. С негова препоръка през 1869 година Левски създава в Плевен първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация.
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 година в Плевен в семейството на свещеник. От 1850 до 1856 година той учи в Плевенското шестокласно училище, а през 1857 година заминава за Румъния, за да продължи образованието си. По това време, обаче, умира баща му и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в Букурещ. По време на работата си в печатницата Попов усвоява немски, руски, френски и гръцки език.
Именно там той среща Георги Раковски и тези срещи оказват голямо влияние върху него. Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край и урежда превозването им с параходи по Дунав до родните им места.
През 1863 г. Попов се установява в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. В периода 1866-1868 г. той влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Попов подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. През 1868 г., със свои средства той подпомага и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През 1869 година в дома на Данаил Попов идват Васил Левски, Христо Иванов – Големия и Иван Македончето , заедно други будни българи в Турну Мъгуреле, основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.
Най-голяма заслуга Данаил Попов има за изграждане на вътрешната революционна организация. Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.
За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и Ангел Кънчев с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри и пароли за тайната поща. Той сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола през 1873 г.
Данаил Попов умира на 12 април 1909 година в Турну Мъгуреле.
Данаил Попов - съратник на Васил Левски
2012-01-01 23:36:00
fallback