Сър Артър Едингтън създава Теорията за белите джуджета

Английският астрофизик и професор в Кейбриджкия университет, Артър Едингтън, е директор на обсерваторията в Кеймбридж в началото на 20-ти век. В негова чест е наречена Границата на Едингтън - теоретичната граница на звездната маса (около 120 слънчеви маси), при която звездата произвежда толкова много радиация, че сама изхвърля в пространството повърхностните си пластове.

Едингтън е роден в Кендал, Англия, на 28 декември 1882 година.  Завършва Кеймбриджкия университет. От 1906 до 1913 година той работи в Гринуичката обсерватория, от 1913 г. е професор в Кеймбриджкия университет,  през 1914 година  става член на Кралското научно дружество и  директор на астрономическата обсерватория в Кеймбридж.

През 1919 година Едингтън организира специална експедиция за експериментално потвърждение на отклонението на светлината от звездите от гравитационното поле на Слънцето, с което се потвърждава Общата теория на относителността.

Едингтън е един от първите учени, които осъзнават значението на Специалната и Общата теория на относителността на Айнщайн и публикува статии за тях в един период, когато във Великобритания поддръжката на всичко германско се счита за предателство. Ръководената от него експедиция  в Африка наблюдава пълно слънчево затъмнени на 29 май 1919 г. и регистрира на фотографска плака отклонение на светлинните лъчи, предсказано от Общата теория на относителността.

От 1921 до 1923 година Едингтън е президент на Кралското астрономическо дружество в Лондон. Той създава през 1924 година  Теорията за белите джуджета. Белите джуджета са горещи компактни звезди, чиято маса е сравнима с тази на Слънцето, но чийто диаметър е приблизително равен на земния (около 1% от слънчевия). Малката повърхностна площ е причината тези звезди да не са ярки, въпреки че температурата им е около 25 000 К.

Дори най-ярките бели джуджета са 100 пъти по-слаби от Слънцето. Бледата светлина на белите джуджета не е плод на ядрено горене, защото звездата вече е изчерпала енергийния си запас. По-скоро светлината е породена от остатъчната топлина, изтичаща от вътрешността на звездата.

През 1924 година Едингтън е награден с медал „Катрин Брус“. През 1925 година той е избран за чуждестранен член-кореспондент на Академията на науките на СССР,  през  1930 г.  получава рицарско звание за научните си заслуги,  а през 1938 г.  е избран  за президент на международния астрономически съюз.

Едингтън умира на 22 ноември 1944 година  в Кеймбридж.

Автор: Тони