Стефан Хрельо изгражда Рилския манастир

Властелът от български произход, Хрельо войвода или Стефан Хрельо, е бил на служба при кралете Стефан Милутин и  Стефан Дечански, впоследствие цар Стефан Душан.

Хрельо е един от тримата (заедно с Прелюб и Войхна), който е носил титлата кесар в Душановото царство.

Протосеваст Хрельо изгражда като ктитор Рилския манастир на сегашното му място, който по негово време се състои от сгради за живеене, отбранителна кула т.нар. Хрельова кула/  и еднокорабна църква "Света Богородица Осеновица".

Благодарение на Хрельо е съградена рилската обител на днешното й  място като символ, пазител и хранител на българщината през вековете на османско робство. Стефан Хрельо получава титлата  протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук.

За пръв път  той се споменава в изворите за събития през 20-те години на 14-ти век, когато командва кралски военен отряд изпратен въ Визанатия. Средище на феодалните му  владения първоначално е Щип, а после Струмица. През 1334 година обновява Рилския манастир, премествайки го на сегашното от старото му място, а през 1335 година построява Хрельовата кула.

Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Милутин и Дечански разчитат на него и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу неговия внук Андроник III.  Търновският цар Михаил Шишман, от своя страна, подкрепя младия Андроник в гражданската война във Визанатия.

Хрельо взема участие във Велбъждката битка, верен на Стефан Дечански. През периода на 30-те години на 14 век до 1340 г.  по време на военните успехи на византийците и заболяване на владетеля, той преминава кратковременно на византийска служба и признава върховната власт на византийците, за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на река Струма.  В началото на 40-те години на 14-ти  век Хрельо се включва в поредната гражданска война във Византия на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.

След оздравяването на Стефан Душан се сключва споразумение между него и Йоан Кантакузин,  по силата на което владението на Хрельо минава под властта на Душан и Хрельо е принудително замонашен в Рилския манастир под името Харитон.

В края на 1342 г. , на 27 декември, той е убит от наемни убийци, изпратени от Стефан Душан. Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир.  А  на Хрельовата кула в Рилския манастир е съхранен надпис изписан с вградени тухли на южната й стена:
‘При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35 г.).