На 27 декември 1872 година в Къкринското ханче, след кратка схватка, турски заптиета залавят Васил Левски. Известно е, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора от Вътрешната революционна организация. Именно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски, Никола Цвятков и Христо Цонев.
На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола. На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на ханчето в с. Къкарина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основния камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.
Днес Къкринското ханче е сред Стоте национални туристически обекта.