Зигмунд Фройд нарича своя кореспондент Карл Абрахам най-добрия си ученик. Той основава Берлинския психоаналитичен институт и е президент на Международната психоаналитична асоциция от 1914 до 1918 и отново през 1925 г.
Карл Абрахам е роден на 3 май 1877 година в Бремен. Той си сътрудничи с Фройд за разбирането на маниакалната депресия. Абрахам е аналитик на Мелани Клайн през 1924–1925 г. и на редица британски психоаналитици. Той също така е и ментор на влиятелна група от немски психоаналитици.
Основният принос на Абрахам е в областта на психоаналитичната теория. Негова е идеята, че биологията диктува специфична последователност в развитието на целите на либидото. Той има и разработки в областта на теорията за етапите на психосексуалното развитие. Абрахам предполага, че личността на възрастния може да бъде разбрана в термините на фиксацията на определен етап от психосексуалното развитие. В резултат на изследвания на манийно-депресивната невроза, Абрахам разграничава два основни типа: на единия може да се даде психодинамична интерпретация, а вторият е в основата си биологичен и не се поддава на психологическо обяснение.
Карл Абрахам умира на 25 декември 1925 г.