Първата в света функционираща мрежа  е  ARPANET /Advanced Research Projects Agency Network/.  Тя е от вида комутация на пакети и е предшественик на глобалния Интернет. Мрежата е разработена  от DARPA - правителствена агенция към Министерство на отбраната на САЩ.

Комутацията на пакети е понастоящем основа за предаване на данни в глобалната мрежа. Преди това трансферът на данни е бил базиран на circuit  switching, подобно на старите телефонни мрежи, където определена връзка е "резервирана" до времетраенето на разговора,  както и само с единичен приемател от другия край на връзката.

Основната идея била да се изгради мрежа съставена от малки компютри, наречени Interface Message Processors (IMPs), които функционират като gateway (днешните рутери),  свързвайки локалните ресурси.

В началото ARPANET била съставена от четири IMPs: Калифорнийския университет /Лос Анджелис/, където  Леонард Клейнрок е установил Център за мрежови измервания; Augmentation Research  Center към Станфордския изследователски институт, където Дъглас Енгълбърт е създал ситемата NLS; Калифорнийския университет, Санта Барбара и Департамента по компютърни науки към Университгета в Юта.

Първото съобщение по ARPANET е изпратено от Калифорнийскияя университет, Лос Анджелис на 29 октомври 1969 г. Мрежата е тествана от Чарли Клайн, който опитва да се логне в системата на Станфордския институт от Калифорния. Той набира буквата "L", а после се обажда в Станфорд по телефона, за да разбере дали буквата е пристигнала. Опитът е успешен. После Клайн изписва буквата "О", която също стига успешно до Станфорд. Когато изписва буквата "G" обаче, системата се срива.

След около час и половина системата е възстановена и всичко протича по план. След първия малък срив системата почти не е стъпвала накриво. В началото опитите за развиване на "АRPANET" срещат сериозна съпротива. Системите на различните компютри са напълно несъвместими и прехвърлянето на информация е изключително трудно. Съпротивата идва главно от институции, които се опитват да опазят базата си от данни. Скоро обаче те осъзнават, че свързването в такава мрежа има потенциала да увеличи в пъти достъпа им до информационни ресурси.

На  25 декември 1973 година ARPANET се срива от програмен бъг, който кара целият  трафик да се рутира през сървъра на Харвардския университет и да блокира сървъра.

Автор: Тони