Английският минен инженер и изобретатал, Ричард Тревитик,   е дал на света парния локомотив и първия автобус. Автобусът е произведен през 1801 година и представлява машина с парен двигател и капацитет 8 пътника. Наречен е „Пухтящият дявол“ и това наименование идва от характерния звук , който се чува при изпускането на отпадъчната пара. На Ричард Тревитик принадлежи и идеята за котли с високо налягане. Той създава първия парен локомотив за релсов път през 1803 година. През 1804 година в Уелс този локомотив успява да пренесе по чугунени релси 10-тонен товар на разстояние 14 км със скорост 8 км/ч.

Ричард Тревитик е роден на 13 априал 1771 година  в семейството на миньор. Учи в началното училище, но се интересува повече от спорта,  отколкото от ученето. Дори ненавижда всички учебни предмети, с изключение на математиката. Един от учителите го описва като: непослушен, бавносхващащ, инатлив, разглезен, изключително разсеян и много невнимателен.

Успоредно с това  Тревитик е доста заинтересован  от техниката. Проявява интерес към дрениращите машини в близката мина. Запалва се по парните машини. По това време има бум в конструирането  им.

Тревитик продължава експериментите  за моделиране на самодвижещи се парни коли. През 1799 година той а прави първия си проект на парна машина под високо налягане, а през 1801 година, той създава сполучлив модел, наречен „Пухтящият дявол“. Тази парна кола е и първият автобус.

Освен „Пухтящият дявол“, Тревитик прави през 1802 година и втори модел.

Идеята  да създаде локомотив идва на великия изобретател през 1802, когато наблюдава работата по релсов път.. Предлага я в разговор със собственика на мината, но  той не му вярва, тъй като познава само парни машини под ниско налягане. Хваща се на бас, че няма да стане, но Тревитик, след няколко месеца упорит труд на завършва локомотива.

Парният цилиндър, единствен в цялата машина, е вграден в котела, за да се предпази от охлаждане. Буталният прът е свързан към двата колянови вала  чрез равнораменна кобилица, а те пък въртят централния вал, към който има прикрепен маховик и зъбно колело.  Последното задвижва второ зъбно колело, което пък движи колоосите. По-късно се оказва, че за парните машини зъбните колела са непрактични и не се използват повече. Първото  официално пътуване на локомотива е на  21 февруари 1804 година и той се представя много по-добре от очакваното.

След създаването на локомотива, Тревитик проектираТунел под река Темза. Но за съжаление  той прекратява строежа преди завършването му и той никога не е довършен. А освен това едва не се удавя при една от пробите му, при която всичко се разпада. Все пак  Тревитик успява с проекта си на тунел под река Детройт в Мичиган, наречен „Michigan Central Railway Tunnel“.

Пре 1808 година Ричард Тревитик прави трети модел на локомотив.Той развива невероятната за времето си скорост от 30 км/ч.  

В Лондон Тревитик работи още по проекти за флота. Той проектира няколко кораба, като  използва парни машини за двигателите, отоплението и други. Един от тях е парната драга. Тревитик едва не умира от коремент тиф през лятото на 1810 година, а същата година банкрутира.

Завръщайки се в Корнуол, той прави два много смели проект. Единият е „Корнуолският котел“,един от известните проекти на Тревитик.Той представлява няколко цилиндрични котела с димоотвод по средата. Изпарителна тръба загрява водата в котлите и тя се превръща в пара.  Тя се отделя в околната среда през димоотвода. Той може да се използва като двигател на парни машини. „Корнуолската машина“ е модел на парна машина с високо налягане.

Вторият проект е „Хероновата парна машина“. Той е от 1814 година е е базиран  на съчиненията на александрийския философ Херон. Той се състои от парен котел, захранващ куха ос, насочваща парата към турбина с две дюзи с фини отвори, монтирани по периферията ѝ. За да получим достатъчно голям въртящ момент,  парата трябва да напуска дюзите с много голяма скорост и с толкова голям поток, че в крайна сметка се оказва, че турбината не може да работи с достатъчно голям коефициент на полезно действие. Първата турбина била с диаметър 15 фута, а  следващия опит бил с диаметър 24 фуга.. Днес тази конструкция би била наречена реактивна (активна) турбина.

На 20 септември 1816 година Тревитик напуска Англия и отплава за Перу с китоловен кораб, за да въведе масово изобретенията си в Южна Америка. Правителството го изпраща в региона с богати медни и сребърни мини.

До смъртта си той проектира още няколко големи неща: парна машина с вертикален котел,  ранен модел на акумулираща печка, който съдържа малък газотръбен котел, който съдържа вода, проектира масивна колона с височина 1000 фута и с диаметър 100 фута  за статуя на кон в Лондон. Въпреки големия интерес, колоната никога не е направена.

През 1832  г. Тревитик започва работа по нов кораб. Компанията му дава за проекта £1200. Това е последният проект на Тревитик. Той е незавършен поради смъртта му.

Умира в ранните часове на 22 април 1833 година в Кент след кратко боледуване от пневмония и в  пълна нищета. Тогава той е на 62 години. Погребан е в анонимен гроб в гробището „Сейнт Едмънд“ в Дартфорд, Кент. Гробището е затворено през 1867 година, а през 60-те години на 20-ти век, тялото е преместено в Корнуол в основите на голям паметник на Тревитик.

Автор: Тони