Българската лекарка и благотворителка, Тота Венкова, е родена през 1855 година в Габрово. Тя рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" през 1873 г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.
С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните. Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, в която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука
През 1878 г. Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии за млади българи и българки, които да се обучават в руски висши учебни заведения. Една от избраните е младата габровска учителка. Така Тота Венкова заминава да учи медицина в Санкт Петербург и завършва с отличие през 1886 г. Тя се счита за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението.
Животът на Тота Венкова е пример в българската история за жена с кариера. Тя се връща в България и работи в болниците в Русе, Търново, Варна и София.
През 1893 г. лекарката отива на едногодишна специализация в Петербург. Там тя специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си в България, д-р Тота Венкова основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.
По здравословни причини д-р Венкова напуска службата си през 1901 г., а по-късно и лекарската си практика, работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Работи за подобряване на медико-социалните грижи за детето и жената. С това се занимава до края на живота си. По време на Балканската и Първата световна война изпраща за своя сметка колети на войниците на фронта и лекува техните жени и деца. Така до края на дните си (лекарката умира на 23 декември 1921 г.), тя помага на болни, бедни и безпризорни.
Според оставеното от нея завещание, което се изпълнява едва през 1932 г., д-р Тота Венкова дарява крупни суми на Софийския университет, на санаториума за гръдно болни в Искрец и на Габровското девическо училище.
Така Тота Венкова се нарежда сред най-щедрите дарители и крепители на общественото благо в българската история. В знак на признателност от 1971 г. Габровската тогава Окръжна болница, днес МБАЛ, носи името на д-р Тота Венкова. На 12 май 2005 г., по случай 150 години от нейното рождение, лекарката е обявена за почетен гражданин на Габрово. Монумент на д-р Тота Венкова е издигнат в центъра на града, а почетна плоча е поставена на сградата, в която е живяла, в центъра на Габрово.