Френският астроном, Пиер Жансен, е член на Френската академия на науките и на Лондонското кралско науно дружество.
Роден е на 22 февруари 1824 година в Париж. Изучава математика и физика и получава докторска степен през 1860 година, след което става професор по физика в училището по архитектура.
Неговите родители искат той да стане художник, но от ранна възраст той проявява определено влечение към точните науки. След претърпяна злополука през младостта, Жансен остава с проблеми при ходенето, което забявя неговото следване.
През 1857 година той е командирован в Перу, за да определи магнитния меридиан. През 1861-1862 г. той е в Италия, където се занимава с изследване на спектралните линии на телура в спектъра на Слънцето.
През 1863 година Жансен потвърждава, че Луната няма атмосфера, а през 1867 г, че тази на Марс съдържа водни пари. През 1868 г. по време на пълното слънчево затъмнене в Индия, Жансен открива спектрален метод за наблюдение на слънчевите протуберанси и открива в слънчевия спектър нов химичен елемент - хелий.
По време на пълното слънчево затъмнение на 12 декември 1871 г., той за първи път отчита наличието на фраунхоферови линии на поглъщане в спектъра на слънчевата корона.
Жансен настоява за построяването на обсерватория в Париж през 1875 година. Той представя проект за реставрация на замъка Мьодон и започва да инсталира там различни астрономични инструменти от 1876 година нататък. След като получава необходимите средства, през 1879 година е построен куполът на обсерваторията, която и до днес извършва наблюдения на Слънцето.
Жансен умира на 23 декември 1907 година в Мьодон.