Средновековният български учен Свети Наум Преславски /или Наум Охридски/  е книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия, роден  около 830 г.  Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски,  Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия  и през 868 г.  е ръкоположен в Рим.

През 886 г. Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 г.  След като Климент Охридски става епископ на Дрембица през 893 г.,   Наум продължава работата му в Охридската кножовна школа.  През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.

Умира  на 23 декември 910 година.

Автор: Тони