Българският офицер - генерал от пехотата, Сава Савов е военен министър в края на Първата световна война.

Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г.  Шумен. През 1885 г. той завършва Военното училище в София като подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война - като командир на рота от 7-ми преславски полк при Сливница и пирот.  През следващите години служи в пехотата, зачислен е към двора на княз Фердинанд I като флюгел-адютант, а  по-късно е помощник-началник  на Военното училище и адютант на царица Елеонора.

По време на Балканската война Савов командва славния 22-ри тракийски пехотен полк, отличил се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни  Савов е командир на пехотна бригада и е повишен в генерал-майор. От 1914 до 1917 година той заема длъжностите генерал-адютант и маршал на двора на цар Фердинанд I.

През Първата световна война  Савов командва последователно 3-а и 4-а армия. На 27 ноември 1916 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е от 28 юли 1917, когато е назначен за временно командващ 3-а армия.През 1917 г. Савов  е повишен в генерал-лейтенант, а през 1918 командва Четвърта армия.

Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което през 1919 е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата.  През 1919 г. той  е уволнен от армията и се заема с политическа дейност в Демократическата партия.Сава Савов е народен представител в XXI  и XXIII  Обикновено Народно събрание.

Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.

Автор: Тони