Българският офицер - генерал от пехотата, Сава Савов е военен министър в края на Първата световна война.
Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. Шумен. През 1885 г. той завършва Военното училище в София като подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война - като командир на рота от 7-ми преславски полк при Сливница и пирот. През следващите години служи в пехотата, зачислен е към двора на княз Фердинанд I като флюгел-адютант, а по-късно е помощник-началник на Военното училище и адютант на царица Елеонора.
По време на Балканската война Савов командва славния 22-ри тракийски пехотен полк, отличил се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни Савов е командир на пехотна бригада и е повишен в генерал-майор. От 1914 до 1917 година той заема длъжностите генерал-адютант и маршал на двора на цар Фердинанд I.
През Първата световна война Савов командва последователно 3-а и 4-а армия. На 27 ноември 1916 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е от 28 юли 1917, когато е назначен за временно командващ 3-а армия.През 1917 г. Савов е повишен в генерал-лейтенант, а през 1918 командва Четвърта армия.
Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което през 1919 е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата. През 1919 г. той е уволнен от армията и се заема с политическа дейност в Демократическата партия.Сава Савов е народен представител в XXI и XXIII Обикновено Народно събрание.
Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.