Хърватският геолог, сеизмолог и метеоролог, Андрия Мохоровичич, е преподавател в университета в Загреб. Роден е на 23 януари 1857 година.
На 9 октомври 1909 година той успява да установи, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Мохоровичич се досеща, че това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна , и която предполага различие от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.
Границата на Мохоровичич е линията, която разграничава слоя на земната кора от най-горната част на мантията-астеносфера. Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на дълбоководните жлебове достига 20-30 км.
На 9 октомври 1909 година на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб Андрия Мохоровичич. Така той установява границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло, която е наречена на негово име.
Мохоровичич умира на 18 декември 1936 година.