Епиметей - естествен спътник на Сатурн

Естественият спътник на Сатурн, Епиметей, носи името на героя от древногръцката митология. Той е наричан още  Сатурн 11.

Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са се считали за едно и също тяло.

Спътникът е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 година. Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2.Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г. без да го разпознае като спътник на Сатурн. На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей.
Едва 12 години по късно,  през октомври 1978 г. Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват,  че двете наблюдения през 1966 г. са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.
Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 година. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му.  Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 марат 1980 г.
Епиметей и Янус са ко-орбитални спътници. Текущия орбитален радиус на Янус е 151 472 км,  докато този на Епиметей е 151 422 км. Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника, те не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие,  което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото намиращо се  на по-ниска орбита настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото което бива настигано поради по-ниската си орбита започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела де факто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.

На повърхността на Епиметей са налични няколко кратери с диаметър по-голям от 30 км  както и големи и малки бразди. Поради значителния брой кратери се счита, че повърхността на спътника е древна. За Янус и Епиметей се счита, че произхождат от общо тяло, вероятно разделило се на две части под въздействието на сблъсък с друго тяло скоро след зараждането на сатурновата система. Поради ниската си плътност и високо албедо за Епиметей се счита, че е поресто тяло изградено предимно от лед.

Автор: Тони