Създателят на първата фабрика за розово масло в Казанлък, е Димитро Папазоглу. Той е роден на 15 януари 1828 година. Завършва пловдивската гимназия, а през 50-те години на 19-ти век, заедно с брат си Ботьо, поемат фирмата на баща си и я развиват.
Фирмата ‘Дончо Папазоглу и синове’ става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Има кантори за продажба на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов, Иван Евстатиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница, Марко Балабанов и др.
Освен с производство и търговия с розово масло, братята се занимават с банкерски услуги, овцевъдство и търговия с колониални стоки. Те участват активно в църковните и нацонални борби и Съединението. Правят значителни дарения за църкви, училища и болници в Казанлък.
Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в Казанлък, активен деятел в борбата за независима българска църква. През 70-те години на 19-ти век неколкократно приема в дома с Васил Левски и дарява пари за революционния комитет. По време на Руско-турската война в дома му в Казанлък се установява ген. Гурко.
Димитро Папазоглу е участник в т.нар. ‘Цариградски кръг’ и е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I. След Освобождението той е кмет на Казанлък и депутат в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. При обявяване на Съединението, Папазоглу е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси.
Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък.
Умира на 17 декември 1902 година.