Българският възрожденски учител и писател, Христаки Павлович, е роден през 1804 година в Дупница в заможно семейство. Децата в семейството, обаче, умирали, ето защо,  когато  майката на Христаки била бременна с него, бащата се  заклел, че ако се роди момче, ще го даде да служи на Свети Иван Рилски. За щастие детето се родило живо и здраво. Нарекли го Христо.

Бащата спазва обета си и изпраща  сина си в Рилската Света Обител. Той го предава на отец Йосиф Скевофилакс, който по нататък се грижи за неговото възпитание и обучение. Свещеникът забелязал в момчето дарба и наклонност към наука и образование. Оттогава отец Йосиф, добродушен и благ старец, станал духовен баща на Христаки.

Младият Христаки получил първоначалното си образование в Дупница, в килийното училище на манастирския метох, където Йосиф бил учител. След това отецът го завел в Рилския манастир, където изучавал славянски език и граматика. Тук се запознал и с гръцкия език. В манастира Христаки станал рософор под името Хрисант, а по късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Свети Иван Рилски и да му даде солидно образование.

Младият Христаки, обаче,  не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по–високо, което можел да получи само в гръцките училища в Мелник и Сер. Манастирските братя с готовност подпомагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Те не изоставили и този свой брат.

През 1825 година управата на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по-учения даскал Аргириадис. Там останал 2 години и така имал възможността да получи по-солидно образование. Христаки основно изучавал славянски и елински езици. Подготвен за бъдещата си дейност, той се завърнал в Рилския манастир.

Благодарение на солидното  за времето си образование, Христаки Павлович поучава възможността да бъде в челните редици на нашите просветни деятели.

Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци, които, като се запознали с младия Христаки, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г,  с благословията на духовния си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той е радушно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикнали заради високата му ученост, благ характер и хубавото му пеене в църквата.

Веднага след пристигането си в Свищов,  Христаки основал първото българско училище,  наречено славяно–елинско, в долната махала на града. По-късно в другата махала  пък отворил и славяно-българско училище. Той пръв в града слага началото на девическо училище през 1841 година. В главното училище Павлович  преподава българска граматика, катехизис, аритметика, българска история, риторика, логика, богословие, география, славянски и гръцки език. Започнал да развива своята дейност като съставител и издател на учебници за своето училище.

В Свищов Христаки  Павлович работи заедно с Емануил Васкидович. Това е дало възможност в училищата да се образоват много от бъдещите строители и държавници на нова България. При него са учили Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други. Павлович не спирал своята дейност, той подържал тесни отношения с другите образовани негови съвременници – Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Стоян Чалъков...Всички те високо са ценели неговата дейност.

През 1848 година в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразил и Христаки Павлович. Младият и силен организъм се борил 16 дни.

На 21 юли, обаче, Христаки Павлович напуска този свят. Той оставя 8 деца – синовете Димитър, Николай, Хрисант, Илия и Павел и дъщерите Мариола, Екатерина и Пауника, както и млада вдовица. На следващата година, безутешна в скръбта си, тя също умира.

Христаки Павлович  е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на 19-ти век. Работил през епохата на току-що започналия културен възход и завършил живота си толкова рано, той оставя в народната съкровищница много повече, отколкото би могло да се очаква. Той е учителствал и писал книги за учениците си и  сам приготвял учебниците си. През 1833 година е печатил аритметика за българските училища и то в няколко части,  много преди учебниците на Неофит Рилски. Навсякъде в живота му горещият патриотизъм е бил негов спътник. Това особено ясно проличава в предговорите на неговите учебници. Най-важното негово съчинение е известната първа печатна славяно-българска История по Паисий, наречена Царственик или история болгарская. За кратко време тази книга е била разпространена между хората и в училищата. Всеки, който можел да чете се снабдявал с книгата и я е учил наизуст, за да я разкаже на тези, които не могат да четат. Това е първата печтна българска история. Не по-малко значение имат и другите издадени от него съчинения. Те повечето са учебници необходими за българското училище, което едва прохождало. По- известни негови съчинения са: Аритметика или научна числителница; Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да се научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се; Общополезен Писмовник, Месецослов, Първа българска граматика, Канон молебен и прочее, Царственик или история болгарская; Изгубено дете (превод от гръцки на български); Граматика славяно- българска;  География или землеописание в ръкопис.

Да се пишат и издават толкова книги в тези тежки години, на гонения от страна на гръцките фанариоти, е било равносилно на подвиг. Неговите произведения имат значение не само със своето съдържание, а и с въздействието върху българската обществена мисъл. Неговата цел е била Историята на Паисий да бъде предложена в една по- лесносмилаема и подредена форма на българското общество. Христаки Павлович осъзнавал ясно предначертаната задача, която следвал смело и неотклонно. Тук той е истински последовател на Паисиевото дело за национално самосъхранение и духовно издигане. Не по-малко значение има неговата дейност и съчиненията му за нравствено издигане на народа ни. При всички неблагоприятни за делото му условия, Христаки Павлович успя да изгради светъл паметник със своите съчинения.

За много късо време, начерта нови пътища, по които трябва да се върви, за да бъдем това, което сме днес.

Автор: Тони