Българският психолог Цветан Радославов е автор на съвременния химн на България ‘Горда Стара планина’.
Радославов е роден на 19 април 1863 година в Свищов. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на художника Николай Павлович. Майката на Цветан, обаче, израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който по-късно осиновява и сина ѝ - Цветан.
Радославов учи първо при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, той изкарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска степен по философия в Лайпциг. Между 1888 и 1893 г. Радославов е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. - в Мъжката гимназия в Русе, а по-късно - в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Радославов участва като доброволец , той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно, през 1905 година, е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 г. песента му е отпечатана в учебник по музика.
Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за изграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица "Алгел Кънчев" № 3 в столицата, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира на 27 октомври 1931 година в София.