Тодор Влайков - писател, общественик и политик

Българският писател, общественик и политик Тодор Влайков е наричан от своите съвременници ‘Дядото’ или ‘Учителят’.  По този начин те са изразявали своето уважение и предклонение пред големия родолюбец, демократ и творец.

Тодор Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година в семейство съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му.
Завършва  Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година.

Тодор Влайков е един от основателите и председател на Българския учителски съюз.  През 1890 година, той заедно с Тодоро Йончев, основата в Мирково първата българска кооперация - “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.

Като учител и инспектор, като публицист и автор на разкази и повести, Тодор Влайков отстоява своите възгледи. Постепенно се увлича в общонационалните борби и четвърт век е активен политически деец. Той е от основателите на Радикал-демократическата партия и депутат в Народното събрание.

Тодор Влайков е написал ‘Леля Гена’, ‘Разкази и повести’, ‘Дядовата Славчова унука’, ‘Преживяно’, ‘Детски години’, ‘Когатo бях момче’ и много други.

Влайков издава ‘Демократически поглед’ - обществено научно списание, излизало от  1902 г. до 1928 г. То е орган на Радикалдемократическата партия, но наред с това голямо внимание там  се обръща на литературния живот. В списанието сътрудничат Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Николай Лилиев и много други български.

Младите писатели търсят приятелството на Влайков. Заедно обикалят страната и провеждат литературни четения. За тях той е учител и близък приятел. Тодор Влайков е действителен член  БАН от 1900 г.

Умира на 28 април 1943 година в София.

Автор: Тони