Видният български художник, Николай Павлович, е роден в Свищов на 9 декември 1835 година.

Първите му опити като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена, а по-късно – през 1858 година, завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа,  Павлович става поклонник на детайла в живописта.

След завръщането си в Свищов,  Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис,  битови картини и др. Сред работите на художника са 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл.  и автопортрети.

През 1885 година Павлович е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г.  се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.

Николай Павлович умира на 13 февруари 1894 година в София.

Автор: Тони