Българският  учител и книжовник от Възраждането,  Райно Попович,  е един от реформаторите на българското училище.

Попович е роден в Жеравна през 1773 година. През 1819 година, с материалната помощ на Стефан Богориди, той открива в Котел второто елино-българско училище, след откритото по-рано в Свищов училище от Емануил Васкидович. През 1826 година Попович основава елино-българско училище и в Карлово.

Освен в Котел и Карлово , Попович е учителствал и в Жеравна, и в Пловдив. Ученици на Попович са Георги Раковски, петър Берон, Гаврил Кръстевич,  братята Евлоги  и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и други известни българи.

В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден, че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български.

През 1850-те години Попович осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. Той е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството и  за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, за начина на говорене, а също така включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор и др.

Райно Попович умира в Карлово на 8 декември 1858 година.

Автор: Тони