Българският учител и книжовник от Възраждането, Райно Попович, е един от реформаторите на българското училище.
Попович е роден в Жеравна през 1773 година. През 1819 година, с материалната помощ на Стефан Богориди, той открива в Котел второто елино-българско училище, след откритото по-рано в Свищов училище от Емануил Васкидович. През 1826 година Попович основава елино-българско училище и в Карлово.
Освен в Котел и Карлово , Попович е учителствал и в Жеравна, и в Пловдив. Ученици на Попович са Георги Раковски, петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и други известни българи.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден, че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български.
През 1850-те години Попович осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. Той е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството и за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, за начина на говорене, а също така включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор и др.
Райно Попович умира в Карлово на 8 декември 1858 година.