Видният български фолклорист, историк, преводач и революционер, Ефрем Каранов, е  академик на българската академия на науките.

Ефрем Каранов е роден на 28 януари 1852 или 1853 година в град Кратово, днешна Македония.  Първоначално учи в родния си град, а от 1864 до 1866 г. - в българското училище в Цариград. След това завършва гимназия и учи славянска филология в Новоросийския университет в Одеса. Там започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали.  Също там се запознава и със Стефан Стамболов.

Каранов подготвя сборник с народни народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество (днес БАН). В 1875 г.  Кара

След Руско-турската война Каранов се мести в свободна България и учителства в Кюстендил, Самоков и София. Установява се в Кюстендил и развива активна обществена и научна дейност - основател е на местното читалище и музей. В 1884 година той става действителен член на БКД.

През 1895 година Каранов е сред учредителите на Македонското благотворително дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов.

Ефрем Каранов умира на 6 декември 1927 година в Кюстендил.

Автор: Тони