Тихо Обретенов - баща на 7 герои на България

На 6 декември 1808 година в Русе се ражда Тихо Обретенов. Родителите му са се постарали да образоват сина си, доколкото това е било възможно в онази епоха. Тихо Обретенов е знаел писмено български и гръцки език. Той наследил занаята на баща си - абаджийството. Станал уважаван еснаф и многократно е бил избиран за църковен и училищен настоятел.

В годините след Кримската война започват връзките на Обретенов с Георги Раковски. Тихо Обретенов умира през 1869 година, отровен от съдружника си.

Тихо Обретенов е типичен представител на средната класа българи, в годините преди и непосредствено след Кримската война, които правят всичко възможно да се реши "Българският църковен въпрос", с учредяването на Българската екзархия през 1870 година.  Тези българи формират поколението, което по-късно ще поведе национално-освобо- дителното движение на българския народ.

Жената на Тихо Обретенов е известната Тонка Обретенова - баба Тонка. И седемте деца на Тихо и Тонка, достигнали зряла възраст, са неразривно свързани с национално- освободителните борби на българският народ.

Атанас, който е роден през 1835 година  е отговарял за скривалището в дома им и за пренасянето на оръжие и тайна поща.

Ангел, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е осъден на вечно заточение в крепостта Акия, Палестина.

Петър е участник във Втората българска легия в Белград и е четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той загива в четвъртата битка на четата в местността Канлъдере в землището на село Вишовград.

Дъщерята Петрана шие знамената за Червеноводската чета, по-късно използвани от Ботевата  и от Сливенската чета, тя пренася тайна поща и оръжие.

Никола участва в основаването на Русенския частен революционен комитет и в Ботевата чета. През 1876 г. той  е заловен и осъден на смърт, но присъдата е отменена. След Освобождението. Той е народен представител и кмет на Русе. Умира малко след деветдесетата си годишнина.

Георги е убит  като четник в Сливенската чета на Стоил войвода.

Другата дъщеря Анастасия помага в  дейността на братята си, а след Освобождението, като съпруга на Захари Стоянов, редактира неговите произведения.

Автор: Тони