Най-лошия навик на хората е, че съдят прекалено много. Главно за неща, които самите те не са опитали и нямат идея как биха постъпили наистина. Лесно е да си седиш спокойно, да слушаш какво ти говори твой близък приятел и после да изкоментираш всичко и да дадеш акъл и всичко това да направиш с осъдителен тон, така все едно си по-добър.
Не си. Понеже смяташ, че не би направил това и онова смяташ, че можеш и да съдиш, когато някой друг го направи. Съденето не те води никъде далеч. Единственото място, където можеш да стигнеш е един самотен остров, на който ще бъдеш сам със себе си и на никой няма да му пука. Защото хората не обичат да бъдат съдени от собствените си приятели. Не ти е това работата и не ти влиза в правата или задълженията.
Когато приятел ти сподели нещо го прави, за да получи подкрепа, а не съдебен процес. По някаква причина се изживяваш като съдя, това е окей, но не го прави с близките си. Никой не си пада по това и никой не споделя, за да получи това. Нормалния приятел подкрепя човека. Всичко е в подредбата на думите. Дори и другаря ти да е направил нещо, което силно не одобряваш има начини да му го кажеш и без да го караш да се чувства като престъпник, който ще ходи в затвора. Можеш да си несъгласен с постъпките на приятеля си, но пак да го подкрепиш, защото твоята работа е именно това – да даваш рамо, когато твой близък има нужда от него.
Ако неуместната постъпка на приятеля ти се струва толкова ужасяваща, че мнението ти за този човек се промени драстично ти не си никакъв приятел. За това са приятелите и – както сме тръгнали на темата – семейството. За да са до теб винаги, независимо от всичко. Ако мислиш, че е добра идея да зарежеш приятел – след като си го осъдил, разбира се, да не забравяме, че е важно да си кажеш мнението, което с нищо не допринася освен на собственото ти аз – трябва да си направиш равносметка на отношенията.
По-добрия вариант е да помогнеш на грешния си приятел пред това да удряш с чукчето и да отсъждаш така, все едно си Бог. Защото да бъдем честни, самият факт, че ти хрумва да правиш това те сравнява с наскоро окосена трева. Ставаш малък и жалък. И далеч не по-добър от порочния другар, който е имал лошата преценка да ти сподели терзанията и решенията, които е взел. Има неща, които е по-добре да пазиш себе си понякога. Например, ако ти каже, че е направил нещо никак хубаво за всички е ясно, че е нередно. Но как точно тази твоя констатация с осъдителен тон помага на човека и ситуацията в момента?
Имаш силна позиция и принципи, но те не стоят на масата, когато приятеля ти се появи с проблем. Споделянето като цяло е нещо сравнително интимно. Не споделяме на всеки и когато кажеш нещо срамно и неудобно на някого, значи му имаме доверие. Това доверие бързо се превръща в съжаление, когато ти си отвориш устата и започнеш да раздаваш справедливост с грубите си думи. Просто млъкни.