Бъди коректен

Това да си готин пич, който си държи на думата и постъпва коректно с околните още е модерно и прави добро впечатление, независимо кой какво си мисли. Защото хората, които си мислят, че е готино да постъпват кофти с другите не са хората, чието мнение ни интересува на този етап.

 

Когато се разбереш нещо с някого – изпълни го. Ще закараш приятел от точка а до точка б или ще изпратиш най-добрата си приятелка до тях, защото това и онова. Само дето, когато си се навил да направиш тези неща си бил в настроение, а сега вече, няколко часа по-късно, не си. Не е яко така. Когато обещаеш да изпълниш нечия молба или дори прищявка е добре да се придържаш към уговорката. Иначе си някакъв такъв не як тип, на когото не може да се разчита. Ти можеш да живееш с тази титла, но е по-готино да бъдеш готин и да си изпълняваш договорките, на които сам си се навил.

 

 

Ако ще даваш думата си, гледай да не е просто ей така. Обещанията не са нещо, което просто хвърляш и „обещаваш“ само за да може после да се отметнеш. Не е честно така и не за това даваш думата си. Проблемът, че това си е чиста лъжа. Казваш, че ще направиш нещо и после не го правиш. Обещание е друга дума за „ще го направя“. Казал си го. Постановил си, че това ще се случи и че ти ще бъдеш този, който ще го свърши. Защо винаги трябва да даваш заден, когато нещата наистина тръгнат да се случват? Като някакъв мъник, който се отваря на големия батко и тръгва да бяга, когато големия батко стане и започне да се приближава. На това прилича твоето бягане от отговорност, тази истерия, в която изпадаш, когато времето да изпълниш думата си идва. Смешно е, ако се замислиш.

 

Когато си направил грешка и очевидно си виновен – просто замълчи. Да тръгнеш да се защитаваш и да обвиняваш други хора или друго нещо за собствената грешка, която си проявил към някой друг е също толкова тъпо, колкото и бягането ти отговорност. Може би защото това също е вид бягане от отговорност. Много по-мъжествено е просто да се изправиш пред хората, които в момента те съдят – не коментирам дали с право, или без право – и да поемеш всичките им сърдити забележки. После да кимнеш и да се извиниш. Но да тръгнеш да сочиш другар или враг за несгодите си е толкова мижитурска постъпка. Избягвай такива неща. Не са особено коректни спрямо този, когото виниш, хората, които си предал и към самия теб. Такива незрели и безпредметни прояви, които с нищо не ти помагат между другото, те сравняват със земята.

 

Оправданията не са ти приятел. Ако не обвиняваш другар или враг започваш да се оправдаваш с нещо по-безобидно. Като трафика навън, пиянската ти вечер или проблемите вкъщи. Това – подобно на соченето на друг за собствените ти грешки – не води до нищо и никъде. Изглеждаш глупаво и смешно, хората не те приемат на сериозно, а и самият ти знаеш, че никой не ти вярва и никой не се трогва от всяка измислена история, която разказваш. Мъдра мисъл казва, че е по-добре да замълчиш и хората да си мислят, че си идиот, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения. В случая можем спокойно да приложим тази фраза и всички да се съгласим, че понякога действително е по-добре да си замълчиш. 

Автор: Моника Цветкова