Големия брат понякога може да бъде голяма напаст. Когато трябва да се грижи за теб смяташ, че е нечестно, все се дърляте, не го харесваш особено и ти не знаеш защо. В него виждаш авторитетна фигура или не достатъчно авторитетна и за това не разбираш защо трябва да го слушаш. Има много вариации на лоши взаимоотношения между теб и по-големия ти брат.
Но големия ти брат е най-якото нещо, което ще ти се случи. Подобно на това да имаш близначка, по-големия брат е дар. Това не е просто батко, когото трябва да слушаш и да уважаваш ей така. Малък си, за да помниш, че когато си бил още по-малък той е бил този, който се е грижил за теб. Много вероятно е да те е къпал, да те е взимал от детска градина въпреки че е имал далеч по-интересни неща за правене от това държи малката ти ръчичка, докато пресичате улицата. Правил ти е храна, когато вашите за закъснявали или просто си бил гладен и твърде глупавичък, за да си направиш сам. Това са неща, които сега никой няма да ти натяква. По вероятно е и той да не ти спомене за тях, защото сега сте в такъв етап, че си говорите само ако ще се обиждате. Но знай, че това е стената зад теб. Солидна стена от обич и подкрепа, която независимо дали е показана и независимо дали я усещаш, е там.
Нямаш ни най-малка представа за всички грижи, които полага за теб. За когато си бил малък е ясно. Сега също го прави, ти просто не знаеш това. Понеже това да оценяваш малките неща е нещо чуждо на човека. На теб може би също. На твое място бих оценила и единия път в месеца, в който ми донесе храна без да е бил помолен. Понякога върши твоята работа, без да разбереш, защитава те пред родителите ти, но и това няма как да знаеш. Най-вероятно не те защитава с думи, които описват уникалната ти същност и доброто ти сърце, но застава на твоя страна. По всички шансове го прави, когато не си там, за да видиш това и да го оцениш. Понякога даже те оставя на мира и не те мъчи, както иначе прави. Както иначе и ти правиш. Защото му късаш нервите, а той те търпи, което е едно от най-добрите неща, които може да ти даде. Търпението.
Той се притеснява за теб ужасно много. Залагам на това, че изобщо не показва колко го е грижа. Залагам също така, че по-вероятно е да ти казва обратното – че не му пука. Отиваш при него в момент на примирие и решаваш да му разкажеш някаква дилема, пред която си изправен сега. Например. И не получаваш думите, които искаш да чуеш, не усещаш подкрепата, която смяташ, че трябва да усетиш. Но те уверявам, че тя е там. Без значение дали ти свива рамене и ти казва да се разкараш. Ще си отидеш в стаята леко разстроен от мисълта, че собствения ти голям брат пет пари не дава за теб и живота ти и това ще е най-нелепата и тъпа мисъл, която ще ти мине през главата. Той те мисли и се тревожи за теб. Когато станеш по-голяма ще разбереш това с пълна сила. До тогава ще си мислиш, че той не може да понася теб и ти не можеш да понасяш него.
Независимо какво ти говори или как се държи – обича те ужасно много. В продължение на предния абзац. Не го показва, не го казва. Отказва и да те прегърне, да ти каже една добра дума. Но един път да застане до теб, докато си в наистина тъжно настроение ще усетиш цялата подкрепа и обич, която си мислиш, че той не проявява към теб. Грешиш ужасно. Големия ти брат те обича. Но големите братя не винаги показват любовта си към по-малките. Това, че не го виждаш, не значи, че не е там.