Едно от най-досадните неща на пътуване със самолет освен турбуленцията е закъснението. Закъснението означава, че си тичал из цялото летище като гламав за едно голямо нищо тъй като освен дето няма веднага да се качиш на самолета, не можеш и повече да излезеш навън. За пушачите това е голям проблем, имайки предвид, че следващите часове ще бъдат агония.
Ще се изнервиш ужасно много. Чакането само по себе си е адски изнервящо. Чакането сред още много хора също толкова изнервени като теб е още по-изнервящо. Всички ще пухтят, ще бъде шумно, няма да има къде да седнеш, тъй като останалите вече ще са заели всички свободни пейки и столове и ще полегнеш на земята, където все ще се наложи някой да те прескача.
Ще те е яд за цялото бързане. Цялата история с пътуването със самолет е свързано с много бързане. Не бива да си изпускаш самолета, защото всичко около него струва много пари, трябва да минеш проверка, за да може всички да са спокойни, че не си убиец и после трябва да си намериш гейта, което си е цяла хамалогия ако си на по-голямо летище. Това може да ти отнеме от петнайсет минути до доста повече от половин час. Трудоемко е.
Ще те е яд, че всички, които те чакат на летището просто няма да те дочакат. Закъснението на полет означава, че и ти няма да се прибереш в уречения час на родна земя. Което значи, че приятелите и семейството, които те чакат на летището няма да са там ако изобщо стигнеш до там. Току-виж се появила страхотна бурия и самолетът трябва да кацне не просто не на твоето летище, не просто на това в съседния град, а на това в съседната държава. А това не е никак забавно.
Ще трябва да гледаш как всички хлапета, които също чакат за същия самолет тичат и крещят из летището и все не се изморяват. Проблемът на хлапетата е, че са пълни с енергия, която не е ясно от къде се подхранва. Закъснението на един полет е обвързан с хиляди неудобства, едно от които е това, че децата сега имат картбланш да се забавляват сами, докато всички изчакват. Тяхната представа за забава включва пищене в истерия, търчане на наляво-надясно, с което добиваш усещането, че слон бяга около теб и извикване на родителското тяло, за да може да бъдат забелязани уникалните им умения в скоковете например. Като цирк е. Прекалено е шумно, прекалено ведро, докато на теб никак не ти е забавно. И кой може да те вини – всичките ти планове отиват по дяволите, заради някакво си закъснение.
Ще трябва да си похарчиш последните пари за храна, тъй като не си си предвидил такава. Знаеш, че се качваш на самолет в еди колко си часа и че пристигаш в еди колко часа. Всичко си си преценил и тези нови няколко часа висене по летището не са в сметките ти. Което е кофти, защото сега трябва да си похарчиш онези пари, които си се надявал да спестиш за храна и вода, без които няма да издържиш идните часове на безцелно мотаене, късане на нерви и липса на друго за правене. Хубавото е, че на летището всичко е много по-скъпо, отколкото си е принципно така че целуни последните си пари и ги дай на милото момиче, което в замяна ще ти връчи гаден студен сандвич и топла вода.