Шефовете в голямата си част са гадняри. Има и прекрасни изключения, но отвъд тях, животните получили власт не могат да не я използват. Има много различни шефове гадняри. Някои са по-малко гадни от другите, но все пак влизат в тази графа.
Шефът, който непрекъснато ти вика. Обръща се към теб не по име, а с крясък. Непрекъснато ти е сърдит на нещо, но знай, че не си ти – той е. В действителност не е сърдит на теб, а на себе си. Има хиляди проблеми или само един, но при всички положения не може да сдържи това да ти крещи непрекъснато. Няма начин да избегнеш това освен да говориш с него лице в лице. Обаче може да има обратен ефект…
Шефът, който тотално те игнорира. Поздравяваш го в началото от уважение и желание да се покажеш на авторитетната фигура, но след като даже не те удостоява с поглед, започваш да му казваш здрасти от куртоазия. Той обаче нищо подобно не прави. Дори не те забелязва. Или го прави нарочно, или наистина не те вижда и в двата случая е гадно. Можеш да му привлечеш вниманието, начини има. Помисли си дали си струва.
Шефът, който те използва за секретарка. На съвсем различна позиция си, но поиска ли кафе или някой да му отвори вратата все ти се озоваваш на пътя му. Не си единствения, прави го с всички, но пак е адски досадно. Нещо, което горещо не препоръчвам, но ако е много зъл можеш да му се изплюеш в кафето.
Шефът, който постоянно те кара да постваш неща във фейсбук в името на фирмата. Ако работиш на морето, това е за теб. Бачкаш в магазин за водни спортове например. Магазинът отваря врати и тогава шефът ти казва да постнеш в собствения си фейсбук снимка на въпросните отворени врати и остроумен или просто информативен статус за това как вече работите. Да речем, че тук е обяснено, но редовно те моли да качваш това и онова и си пълниш стената с работа, което не че има особена причина да те бърка, но те бърка страшно. Предложи му да направиш страница на магазина ако все още няма и всичкото това да се случва там.
Шефът, който те сваля. Това е за момичетата, които знаят за какво говоря. Напълно неетично е, но го прави. Флиртува с теб, гледа те по онзи гаден начин и след още известно време си позволява да ти отправи не толкова директно предложение. Още малко и си го казва в прав текст. Когато откажеш – ако откажеш – животът ти става ад. Ще те захапва за всичко, ще те гледа не по онзи гаден начин, а по озлобен, защото такива мъже са нещастници. Можеш да напуснеш и това ще е най-доброто ти решение, защото борбата едва ли ще те доведе до някъде. Ако все пак мислиш, че имаш шанс – давай! Бори се.
Шефът, който по никакъв начин не забелязва всичките ти усилия и в прав текст ти заявява, че не правиш нищо. Работиш усърдно, идваш винаги на време, че и по-рано, да не кажа, че си и последния, който си тръгва. Но това не бива забелязано. Ти си някакъв лумпен, който нищо не прави в очите на шефа си. По тази причина непрекъснато те критикува. Ако толкова не вижда всичко, което вършиш, предлагам да проведеш сериозен разговор с него.