Животът е адски непредсказуем филм. Всеки си има собствена роля в него, но човекът често гледа сценария на другарчето и този сценарий му харесва повече. В този филм е пълно с обрати и неща, които не ти харесват и за които предпочиташ да си затвориш очите и да си запушиш ушите. Става толкова тегаво и трудно, толкова безнадеждно, че стигаш до момент, в който се улавяш на ръба на черна дупка. Уволняват те от работа, парите не стигат, всичко те дразни, не знаеш накъде е тръгнал живота ти. Губиш близък. В тежките моменти някои от героите обикновено имат близък приятел – второстепенен герой – който не винаги е там, но в крайна сметка успява да помогне като изслуша проблема или като ти предложи работа във фирмата на шефа си. Добър приятел, приятни са разговорите с него, но не се чувстваш много по-добре, когато останеш отново сам и не си помръднал от черната дупка. В някакъв момент започваш да се чувстваш уютно в нея. Онова, което те държи в плен, всъщност започва да те привлича и започваш да го разбираш все повече. В някакъв момент не искаш да излезеш от черната дупка, защото толкова си свикнал с нея, тя вече не ти пречи.
Във филма обаче има пауза. Щракваш копчето и той спира. Сега можеш да помислиш без времето да те притиска. В живота – противно на много твърдения – също има пауза. В работата се нарича отпуска. А в черната дупка се нарича депресия. Онова състояние на отчаяние и тъга, когато се чувстваш толкова стъпкан, че просто спираш. Спираш да правиш каквото и да било, включително и нещата, които винаги си обичал да правиш.
Но трябва да минеш през лошия момент, а не около него. Когато следва кофти момент в сценария, просто трябва да го изиграеш. Във филма може и да го превъртиш, но това не го кара да изчезне. Той продължава да е там и да има ефект върху целия сюжет. Същото важи и за Живота. Независимо колко се опитваш да се преструваш и да си затваряш очите за лошото, то ще продължава да си стои там и когато ги отвориш. Не можеш да го заобиколиш, защото тогава не си се справил с него. Не си го разрешил и той стои като надвиснало напомняне, което ще те удари с двойна сила следващия път, когато застанеш на ръба на черната дупка.
Просто знай, че лошите моменти идват и си отиват като всяко друго нещо в живота. За добро или зло всичко свършва, всеки филм си има край. И добрия и лошия. Щастието не винаги е зад ъгъла и понякога страдаме повече, отколкото си мислим, че можем да понесем. За това просто скърбим и после продължаваме напред.