Даваш ли си сметка, че в този свят, където се развиваш всеки един ден и общуваш с хора постоянно, те твърде много те определят? Понякога се случва така, че ставаш твърде зависим от хората.. Твърде много ти пука за тяхното мнение, и нямам предвид мнението на най-близките, а мнението дори и на хората, които те виждат за първи път и с които не си разменил нито дума.
Очакванията на хората, които в действителност не се интересуват от теб, защото са твърде заети да се интересуват само от себе си, те натоварват. Постоянно се чувстваш подтиснат и някак инстинктивно се приучаваш да следиш поведението и избора си, за да не изневериш на хорските очаквания.
Истината е, че така започваш да живееш в постоянен страх, че няма да отговориш на онова, което се изисква от теб да бъдеш. Задай си един въпрос, помисли над него и бъди честен със себе си в отговора: какви са тези непознати хора, защо си зависим от мнението им, защо им позволяваш да ти диктуват живота и се водиш по очакванията им, за сметка на себе си?
Ако отговорът е, че те са никои и никакви, браво, прозрял си истината и си надградил себе си в тази секунда. Но ако отговорът е "не зная" или ако просто няма отговор, тук можеш да видиш защо не бива да се оставяш на страховете си в социалния свят. Те само ти пречат.
1. Страх те е, че не си прав, че си сгрешил, че може да сбъркаш.
Разбирам защо се страхуваш. Трудно е, защото най-човешката черта е, че понякога хората допускат грешки. Грешките са неприятни, обикновено болят, разочароват.. Но грешките са ти нужни, за да видиш къде си сгрешил и да не допускаш една и съща грешка отново и отново. Грешките са пътепоказатели, те са мигачите на автомобила на живота - след всяка грешка, ти виждаш правилната и грешната посока, която може да се открие пред теб, в зависимост от избора ти.
Животът ти показва, че носиш отговорност и ти предлага 2 пътя, където да завиеш - само ти можеш да избереш един от тях. А след това, ще понесеш отговорността от избора си, а дори и да сбъркаш, знай, че така ще си научил нещо повече, ще имаш ценен опит зад гърба си. Няма нищо страшно в това да сбъркаш или да не си прав. Най-страшното е да се оставиш да допускаш една и съща грешка отново и отново, без да си даваш сметка какво правиш в действителност.
2. Страх те е, че може някой да каже, че си "странен" и различен от останалите.
Нормално е да искаш да бъдеш част от някаква група, всеки човек има нужда да се чувства причастен на нещо. Хората се чувстват по-спокойни и по-защитени, когато са част от нещо. Знаят, че така има къде да намерят подкрепа, когато им е нужна. Чувстват, че са разбрани и че могат спокойно да споделят какво чувстват. Но всъщност хората, които ще те сочат с пръст и ще те наричат онези думи, тези, които ще странят от теб, защото не си като тях, са много заблудени малки душици, които заслужават ти да ги гледаш с насмешка.
Най-лесно на света е да нямаш мнение, да си еднакъв с другите, да обичаш модерното и популярното, защото някой вече е свършил твоята работа - да избереш. Някой е избрал вместо теб и така на теб не ти се налага да рискуваш в избора си. Примамливо е, но е твърде жалка картинка.
Втора част следва скоро тук.