Кризата на младия човек [част втора]

Чувстваш се притиснат от очакванията. Очакванията на семейството, на всичките ти близки хора, които те гледат някак очаквателно и нетърпеливо. Искаш да ги удовлетвориш, но вместо това мълчаливо, а понякога никак мълчаливо, а доста шумно, притискане да започнеш нещо не те мотивира, а те спира още повече. Опитваш се да намериш начин да им угодиш, но цялото това баене само те напряга допълнително. Каквото и да очакват, върви със собствено темпо. Когато добиеш муза тогава. По съвместителство е добре да си намериш работа, за да може когато мълчаливо или по-малко мълчаливо очакват от теб да успееш в живота да не ти натякват, че те издържат и за това е добре по-бързо да се вземеш в ръце. Знам, че най-вероятно дори не ти се работи, но има някои неща, които ще трябва да направиш в процеса на търсенето си. Да си поне малко финансово независим е едно  от тях.

 

 

Мислиш за миналото си. Носталгията е често срещана особено когато се чувстваме зле в даден настоящ момент. Мислиш за това колко по-лесно и безгрижно е било преди и се сещаш за всички онези неща, които са те притеснявали тогава. Сега се блъскаш по челото и се чудиш как е било възможно нещо толкова незначително да е взимало такава голяма част от съзнанието ти. Това, което може би не можеш все още да осъзнаеш е, че с тази твоя криза ще стане същото. След още няколко години, когато вече ще си далеч от това си състояние, защото всичко ще се е наредило, ще се сетиш за тези си години, в които си си блъскал главата в истерия и тревоги за себе си и бъдещето си. Истината е, че тази криза е доста егоистичен процес. Много мисъл за собственото си аз, за това какво това собствено аз може и какво не. Какво наистина му харесва и какво не може да трае. Но когато проимаш по сериозни проблеми след време, шансът да милееш за тези си бели кахъри е много голям. Докато си жив и здрав всичко е наред, както би казала баба ти.

 

Депресираш се отново. И после още един път, след още няколко стадия на твоята криза. Естествено е, нормално е, само знай, че това не е депресия депресия. А просто кофти усещане, което те натоварва прекалено много. Загубата на апетит също е нормална. Не си внушавай, че изпадаш в някакви тежки психически състояния, защото ще вземе наистина да стане. Тогава оправията е по-сложна.

 

Мислиш си, че никога няма да откриеш своето нещо. В ход с цялата история искрено вярваш, че никога няма да се захванеш с онова нещо, което ще те направи щастлив и което ще искаш. И в покритие на останалите точки – нещата трябва да стават с времето си. Има такива, с които ще ти се наложи да избързаш, но с плановете си за бъдещето не е едно от тях. Така че дишай спокойно и си вземи време да мислиш внимателно. Не искам да звучи парадоксално, но все пак гледай да не ти отнеме много, много време. Дозата е отровата. Всичко с мярка. Или поне някои неща.

 

Концепцията за успех ще те притиска допълнително. Ще искаш да успееш, може би не толкова, заради другите, колкото за да можеш да се хвалиш с тези си успехи. Но това няма да стане от днес за утре и това, което би било успешно за теб, друг не би го възприел така. Както споменах в една от предните точки – всичко е в собствената дефиниция.

 

Всичко ще бъде наред.

 

Първата част от статията четете тук:

Автор: Моника Цветкова