Младия човек често изпада в кризи. Такива на незнание, притеснения и неуверености. И почти всичките са за бъдещето. Какво и как. В тази криза има няколко основни неща, които силно те притесняват.
Искаш да правиш нещо, но не знаеш какво е. Искаш да се реализираш някъде. Знаеш, че ти се прави нещо готино, забавно, което ще ти харесва и което ще те кара да се чувстваш значим. Само дето не знаеш какво е то. Прехвърляш интересите си отново и отново и не откриваш мотивация за нищо от това, което принципно те кефи. Досадно е и наистина е потискащо, но е нормално.
Не искаш нищо. Когато не искаш да правиш нещо, не ти се прави нищо. Нямаш вдъхновение даже да търсиш. Малко застиваш в едно ежедневие, в което не правиш абсолютно нищо и това е сериозен проблем за теб. С право, не е много яко да висиш и да зяпаш в една точка всеки ден по цял ден – преувеличено, разбира се – но тези неща си отиват в някакъв момент. Скоро толкова ще деградираш от скуката, че бързо ще се мотивираш.
Депресираш се. Понеже или нищо не правиш, или каквото започнеш се проваля, проявяваш склонност да се депресиращ. Не говорим за истинска депресия, защото тя е ужасна и ти нямаш такова. Само се чувстваш депресиран. Нищетата от към идеи и планове те тормози денонощно и си страшно загубен. Не виждаш какво се случва напред и когато някой те попита за бъдещето или дори за настоящето сдухваш страхотно. Това не е депресия, а кризисен период. Периодите има склонността да минават, нищо, че сега не можеш да го видиш или повярваш. Допусни идеята все пак в главата си. Ще ти бъде по-лесно ако вярваш, че няма да е вечно така.
Мислиш за успеха на другите и ти става още по-гадно. Ти не се справяш в нищо и не искаш да започнеш нищо, но приятелите ти и бившите ти съученици вече завършват университет. Съгласна съм, че това може да накара духа ти драстично да падне, но недей да гледаш толкова в чуждата паничка. Думата успех е индивидуална и ако можеш да дефинираш тази дума, дефинирай я по свой начин. Парите ли са успех за теб, кариерата или създаването на семейство? Или пък възможността да пътуваш, срещането на нови хора, приключенски изживявания? Всяко едно от тези неща може да бъде успех, ако си се стремил към него и си ги постигнал. И недей да подценяваш това. Съгласна съм донякъде, че това е изгодна философия за човека, но фактът е, че общественото мнение не трябва да те тласка към неща, които не си сигурен, че ти допадат, само за да се наречеш „успешен“. Нещо повече – само за да може другите да те посочат като такъв. Това няма да има никакво значение ако си лягаш нещастен всяка вечер. Колкото и да звучи като евтина реплика от лош американски филм. Ако помислиш по-внимателно, ако погледнеш хората и техния живот и „усепхи“ около себе си ще установиш, че в тази философия, която аз ти предлагам всъщност няма нищо лошо или грешно. Тъкмо напротив – примамлива е и може да е единственото нещо, което да те тласка напред. Намери това, което ти възприемаш за успешно. Всичко е в значението, в дефиницията. Обозначи го правилно за себе си и толкова.