Чуваш нещо, което намираш за крайно несправедливо и веднага, без каквито и да е факти, взимаш нечия страна. Искаш да помогнеш на приятел или на непознат и това е чудесно, но този тип помощи не се прави по този начин.
Всяко нещо има две – или понякога повече – страни. Всеки спор, кавга дори раздяла има две страни. Няма вярна и невярна, просто има две виждания. Твоята намеса в спор, в който ти нямаш място и за който не знаеш въпросните две страни е положително неуместна. Единственото, което можеш да постигнеш е да предизвикаш още по-силни крясъци за това как сега и трети човек се намесва и как може всички да са толкова тъпи. Има моменти, в които намесата повече вреди, отколкото е от полза.
Не знаеш цялата ситуация. Да речем, че си изцяло запознат с двете страни на конкретния спор. Само дето не знаеш за всички онези малки неща, които единия от двамата е задържал дълго в себе си, в резултат на което не е толкова моментната караница, колкото всичики останали неща, които са се случвали преди. Често не спорим за конкретното нещо. Изваждат се стари случки и се обсъждат наново, изважда се нова информация и става още по-зле. Това са все неща между тези двама души. И ти нямаш място там, освен желанието да си изкажеш мнението. Всички искаме да бъдем чути, но твоята сцена не е тази на този етап.
Нямаш правото да се месиш. Чисто морално ако щеш. В ролята на какъв започваш и ти да спориш така, все едно става въпрос за теб? В ролята на какъв даваш мнение? Дори и да си близък с едната страна, личния живот на хората си остава личен. Не можеш да натрапваш личното си мнение. Част от теб може би го прави, за да помогне на приятел, но друга част просто не може да си държи езика зад зъбите. Не че това е лошо, бунтовническата ти страна определено има и положителни страни, но трябва да знаеш къде, как и кога да я прилагаш.
Твоите възгледи и предпочитания не са достатъчни, за да се изказваш в спор, в който нямаш място. Ти имаш мнение по въпроса, но то не е важното в случая. Няма никакво значение как го усещаш ти. Твоята работа е да слушаш след това – когато всичко приключи и твоята приятелка или приятел гневно ти разказва за голямата караница. Тогава можеш да кажеш какво мислиш, да дадеш сравнително необмислен съвет и да я поучиш. Тогава можеш и да се караш на другия, без той да е там. Това е приемливото нещо за теб. Това е единствената роля, която можеш да изпълниш в такъв момент. Но да тръгнеш да се месиш в самия скандал просто защото имаш силно становище е недопустимо. Не е честно и наистина, от къде на къде?
Рискуваш да си изпатиш ако се намесиш. Има хора, които много държат на личното си пространство. Ако започнеш да се ръгаш в това пространство под формата на защитник на опонента в спора можеш много да го ядосаш. Хората не обичат натегачи, а ти ще изглеждаш точно така. Знай кога да дадеш заден и кога да пристъпиш напред. В чуждите кавги имаш място само ако настъпи физическо насилие. Тогава ти е позволено да защитиш приятеля или приятелката си. Преди това стой настрана.