Гадните неща, които ще ти се случат [част втора]

Не си се сбогувал. С най-добрия ти приятел, който е тръгнал за чужбина; със сестра ти, която е заминала за Америка; с приятелката ти, която си оставил да си тръгне. В един мъдър филм бяха казали нещо подобно на края „Едно от тъжните неща е да не можеш да се сбогуваш“. Не дословно цитиране, но същността е еднаква. Не изпускай възможността да кажеш „довиждане“. Кой знае дали ще имаш втора.

 

Не си казал, това, което си искал да кажеш. По някаква причина си премълчал нещо, задържал си го за себе си, не си го изкарал. Много не окей. Това стои в теб после дълго време и те е толкова яд, толкова съжаляваш, че може да ти стане лошо. Понякога е късно да кажем онова, което сме искали преди. Вече няма да има същи ефект, няма да е актуално.

 

Пренебрегвал си. Съветите на родителите си, самите си родители, болката на приятелите си, тази на гаджето си. Сега може и да не ти пука, но съм чувала, че когато хората се върнат назад в спомените си им се иска да ги променят. Хубавото е, че спомените подлежат на промяна, понякога дори несъзнателна. Действията не чак толкова.

 

Подценявал си. Най-големия ти враг е това да подценяваш. Хората, ситуациите, дори животните. Най-много можеш да си изпатиш от недобре преценена ситуация, в която смяташ, че ти си по-велик и че ще успееш. Увереността е хубаво нещо. Стига да не граничи с глупост, а често точно това е случая.

 

Надценявал си. Същото нещо. Намираш си нова приятелка, която издигаш на такъв пиедестал,  че всички се чудят дали не си й направил и корона от злато. Вярваш й прекалено много въпреки че си видял прекалено малко от нея. Избързал си. Това може да ти изиграе точно толкова лоша шега, колкото и лошата преценка. После се биеш по главата и се чудиш от къде ти е дошло.

 

 

Казал си нещо, което не си искал да казваш. В изблик на силен гняв или в изблик на каквото и да е друго казваш нещо на някого, което всъщност не мислиш. Често разбираш, че не го мислиш едва когато думите напуснат устата ти. Но казана дума, хвърлен камък. Много трудно можеш да се извиниш така че извинението ти да прозвучи искрено и да бъде прието. Трябва да внимаваш повече на какви емоции се поддаваш.

 

Избрал си онова, което някой друг е искал. И после обвиняваш този някой. Грешката е твоя. Ако се замислиш по-внимателно ще осъзнаеш, че човек сам прави изборите си, независимо под какъв натиск. Ако никой не е опрял пистолет в главата ти и се навиваш да правиш нещо, което не искаш само за да направиш някой щастлив,  или за да го накараш да млъкне, тогава трябва да си понесеш последствията. В противен случай не прави избори, натиснати от някой друг.

 

Предателството. Дали ти ще предадеш, или теб ще те предат има еднакъв ефект върху съзнанието ти. С възрастта човек разбира какви глупости е вършил като малък. Ако предателството е дошло от теб, ще те хване срам след време, не веднага. Ако теб са те предали моментално ще се почувстваш като лайно и ще се озлобиш, но после ще отмине.

 

 

Автор: Моника Цветкова