Това е за теб, човеко, който непрекъснато повдигаш тон на майка си, когато тя ти се обажда, докато си навън с приятели. За теб, който, когато се озовете в приятелска семейна среда и тя започне да танцува ти я молиш да спре, защото те била засрамвала.
Първото нещо, което трябва да разбереш за себе си е, че си пълен идиот. За хората, които не уважават родителите си не е нужно да се знае повече. Няма значение колко си забавен и колко мислиш, че си добър човек. Ако не можеш да се държиш добре с жената, която ти е дала живот – и да, използвам това огромно и вярно клише – няма да се държиш добре с никоя жена. Дами, пазете се от такива мъже. Обикновено те не струват пет пари. Ако майка ти е чудовище, което ти прави живот ад, тогава би било по-разбираемо да не я харесваш особено. Но ако не е, а ти просто си претенциозно и повърхностно лайно, тогава никой не може да ти помогне. Освен може би следния съвет – наслаждавай се на самотата.
Второто нещо, което трябва да научиш – то е за живота обаче – е да проявяваш уважение. Уважението е нещо, което всички обичаме да приемаме за дадедност. Някои по надути хора, които нямат реална преценка за себе си обичат да наблягат на това как трябва да бъдат уважавани, защото го заслужават. Това разбира се звучи нелепо, защото уважението се печели. Не се дава. Това обаче не важи за майка ти. Фактът, че ти е позволила да живееш на този свят, че се е грижила за теб, въпреки че не веднъж не си заслужавал тази грижа е достатъчен сам по себе си, за да целуваш земята, по която ходи. По някаква причина обаче ти се срамуваш от нея и се притесняваш, когато тя е наоколо. А всъщност истината е, че нейното присъствие те прави толкова поносим. Ако нея я няма, какво мислиш, че ще стане от теб?
Ти сам посрамваш себе си с подобно отношение. Самият факт, че си позволяваш да мислиш по този начин за майка си те прави толкова малък. Сравнява те със земята. Дано не проявиш изключително лошия вкус да споделиш на някое момиче за това как се срамуваш от майка си. Това, което би пожънал е нея да я хване срам, задето е излязла с теб. Освен ако не си намерил същия неуважителен изрод като теб. Тогава си уцелил десетката и ще се погодите абсолютно чудесно.
Светът не се върти около теб и не може майка ти да се притеснява да бъде себе си, защото на теб не ти допада. Ще го преглътнеш. С усмивка. Заслужава да се чувства добре и заслужава да бъде подкрепена. Ако имаше идея колко е дала за теб, от колко се е отказала за теб, какви неща е преживявала в името на това да станеш гадняра, който си щеше наистина да ти стане неудобно. Добре е да знаеш, че освен себе си, засрамваш и нея с държанието си. Недей да показваш на хората тази си страна. Тя не е привлекателна и не те прави някакъв мачо. Прави те просто жалък.
Всеки си има проблеми с родителите и смята, че понеже останалите не знаят какво се случва зад затворените врати, то това нещо е толкова ужасно, че е оправдано да се държиш зле с майка си. В реалността трябва само да слезеш на земята, да спреш да се филмираш за всичко, да погледнеш майка си като човекът, който е и да й се радваш, да бъдеш до нея. Защото тя ще си отиде някой ден – никой не знае кога точно – и тогава ще пееш друга песен. Но ще бъде късно.